връ́чвам

(какво, на кого) Предавам, давам в ръце.

Връчиха му заповед за уволнение.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице връчвам връчваме
второ лице връчваш връчвате
трето лице връчва връчват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице връчвах връчвахме
второ лице връчва връчвахте
трето лице връчва връчваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице връчвах връчвахме
второ лице връчваше връчвахте
трето лице връчваше връчваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
връчвай връчвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана връчвал връчвала връчвало връчвали
членувана връчвалия връчвалата връчвалото връчвалите
с пълен член връчвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана връчвал връчвала връчвало връчвали
членувана връчвалия връчвалата връчвалото връчвалите
с пълен член връчвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана връчван връчвана връчвано връчвани
членувана връчвания връчваната връчваното връчваните
с пълен член връчваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана връчващ връчваща връчващо връчващи
членувана връчващия връчващата връчващото връчващите
с пълен член връчващият — — —
Деепричастие
връчвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне връч-вам
  • форми връ́чваш, несв. и връ́ча, св.
Източник