изда́йнича

Предателствам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издайнича издайничим
второ лице издайничиш издайничите
трето лице издайничи издайничат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издайничих издайничихме
второ лице издайничи издайничихте
трето лице издайничи издайничиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издайничех издайничехме
второ лице издайничеше издайничехте
трето лице издайничеше издайничеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издайничи издайничете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издайничил издайничила издайничило издайничили
членувана издайничилия издайничилата издайничилото издайничилите
с пълен член издайничилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издайничел издайничела издайничело издайничели
членувана издайничелия издайничелата издайничелото издайничелите
с пълен член издайничелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издайничещ издайничеща издайничещо издайничещи
членувана издайничещия издайничещата издайничещото издайничещите
с пълен член издайничещият — — —
Деепричастие
издайничейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-дай-ни-ча
  • форми изда́йничиш, мин. св. изда́йничих, мин. прич. изда́йничил, несв.
Източник