нави́рвам

(какво) Вдигам нагоре, изправям.

Навирил краката си върху масата и мисли, че е англичанин.
Навирвам глава

Ставам непокорен.

Навирвам глава

Възгордявам се, надувам се.

Навирвам нос

Разсърдвам се.

Навирвам нос

Възгордявам се.

Навирил краката

(грубо) Умрял.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице навирвам навирваме
второ лице навирваш навирвате
трето лице навирва навирват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице навирвах навирвахме
второ лице навирва навирвахте
трето лице навирва навирваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице навирвах навирвахме
второ лице навирваше навирвахте
трето лице навирваше навирваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
навирвай навирвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навирвал навирвала навирвало навирвали
членувана навирвалия навирвалата навирвалото навирвалите
с пълен член навирвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навирвал навирвала навирвало навирвали
членувана навирвалия навирвалата навирвалото навирвалите
с пълен член навирвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навирван навирвана навирвано навирвани
членувана навирвания навирваната навирваното навирваните
с пълен член навирваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навирващ навирваща навирващо навирващи
членувана навирващия навирващата навирващото навирващите
с пълен член навирващият — — —
Деепричастие
навирвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-вир-вам
  • форми нави́рваш, несв. и нави́ря, св.
Източник