ви́рвам

(какво) Виря изведнъж или веднъж.

Вирнала глава, кой като нея!
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице вирвам вирваме
второ лице вирваш вирвате
трето лице вирва вирват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице вирвах вирвахме
второ лице вирва вирвахте
трето лице вирва вирваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице вирвах вирвахме
второ лице вирваше вирвахте
трето лице вирваше вирваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вирвай вирвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вирвал вирвала вирвало вирвали
членувана вирвалия вирвалата вирвалото вирвалите
с пълен член вирвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вирвал вирвала вирвало вирвали
членувана вирвалия вирвалата вирвалото вирвалите
с пълен член вирвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вирван вирвана вирвано вирвани
членувана вирвания вирваната вирваното вирваните
с пълен член вирваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вирващ вирваща вирващо вирващи
членувана вирващия вирващата вирващото вирващите
с пълен член вирващият — — —
Деепричастие
вирвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне вир-вам
  • форми ви́рваш, несв. и ви́рна, св.
Източник