Източник
-
скимтя́ -
1. За животно, обикновено куче — издавам тънки провлачени звуци като израз на някакво приятно или неприятно усещане.
Ритнах кучето и то започна да скимти.
-
2. (разговорно) Наподобявам звуците, които издава куче, като израз на някакво чувство — най-често неприятно; хленча.
Стига си скимтяла!
скимтене
— съществително име
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | скимтя | скимтим |
| второ лице | скимтиш | скимтите |
| трето лице | скимти | скимтят |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | скимтях | скимтяхме |
| второ лице | скимтя | скимтяхте |
| трето лице | скимтя | скимтяха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | скимтях | скимтяхме |
| второ лице | скимтеше | скимтяхте |
| трето лице | скимтеше | скимтяха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| скимти | скимтете |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | скимтял | скимтяла | скимтяло | скимтели |
| членувана | скимтелия | скимтялата | скимтялото | скимтелите |
| с пълен член | скимтелият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | скимтял | скимтяла | скимтяло | скимтели |
| членувана | скимтялия | скимтялата | скимтялото | скимтелите |
| с пълен член | скимтялият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | скимтящ | скимтяща | скимтящо | скимтящи |
| членувана | скимтящия | скимтящата | скимтящото | скимтящите |
| с пълен член | скимтящият | — | — | — |
Деепричастие
| скимтейки |