скимтя́

1. За животно, обикновено куче — издавам тънки провлачени звуци като израз на някакво приятно или неприятно усещане.

Ритнах кучето и то започна да скимти.

2. (разговорно) Наподобявам звуците, които издава куче, като израз на някакво чувство — най-често неприятно; хленча.

Стига си скимтяла!
скимтене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице скимтя скимтим
второ лице скимтиш скимтите
трето лице скимти скимтят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице скимтях скимтяхме
второ лице скимтя скимтяхте
трето лице скимтя скимтяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице скимтях скимтяхме
второ лице скимтеше скимтяхте
трето лице скимтеше скимтяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
скимти скимтете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скимтял скимтяла скимтяло скимтели
членувана скимтелия скимтялата скимтялото скимтелите
с пълен член скимтелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скимтял скимтяла скимтяло скимтели
членувана скимтялия скимтялата скимтялото скимтелите
с пълен член скимтялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скимтящ скимтяща скимтящо скимтящи
членувана скимтящия скимтящата скимтящото скимтящите
с пълен член скимтящият — — —
Деепричастие
скимтейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ским-тя
  • форми скимтиш, мин. св. скимтях, мин. прич. скимтял, несв.
Източник