хле́нча

1. Плача престорено, умолително и продължително.

Детето хленчи цял ден за играчка.

2. (преносно) Оплаквам се, като искам да предизвикам съчувствие.

хленчене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице хленча хленчим
второ лице хленчиш хленчите
трето лице хленчи хленчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице хленчих хленчихме
второ лице хленчи хленчихте
трето лице хленчи хленчиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице хленчех хленчехме
второ лице хленчеше хленчехте
трето лице хленчеше хленчеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
хленчи хленчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хленчил хленчила хленчило хленчили
членувана хленчилия хленчилата хленчилото хленчилите
с пълен член хленчилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хленчел хленчела хленчело хленчели
членувана хленчелия хленчелата хленчелото хленчелите
с пълен член хленчелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хленчещ хленчеща хленчещо хленчещи
членувана хленчещия хленчещата хленчещото хленчещите
с пълен член хленчещият — — —
Деепричастие
хленчейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне хлен-ча
  • форми хле́нчиш, мин. св. хле́нчих и хленчи́х, мин. прич. хле́нчил и хленчи́л, несв.
Източник