разпла́квам

(кого, какво) Докарвам до рев, до плач.

Разплаквам публиката.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разплаквам разплакваме
второ лице разплакваш разплаквате
трето лице разплаква разплакват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разплаквах разплаквахме
второ лице разплаква разплаквахте
трето лице разплаква разплакваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разплаквах разплаквахме
второ лице разплакваше разплаквахте
трето лице разплакваше разплакваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разплаквай разплаквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разплаквал разплаквала разплаквало разплаквали
членувана разплаквалия разплаквалата разплаквалото разплаквалите
с пълен член разплаквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разплаквал разплаквала разплаквало разплаквали
членувана разплаквалия разплаквалата разплаквалото разплаквалите
с пълен член разплаквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разплакван разплаквана разплаквано разплаквани
членувана разплаквания разплакваната разплакваното разплакваните
с пълен член разплакваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разплакващ разплакваща разплакващо разплакващи
членувана разплакващия разплакващата разплакващото разплакващите
с пълен член разплакващият — — —
Деепричастие
разплаквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-п-лак-вам
  • форми разплакваш, несв. и разплача, св.
Източник
разплаквам се

Започвам да плача.

  • възвратен глагол
  • форми разплача се