Източник
-
рева́ -
1. За животно — издава протяжен силен вик.
Лъвът реве.
-
2. Плача с глас.
Престани да ревеш.
-
3. (преносно) Надавам силен дрезгав вик; крещя, викам.
Реве като заклан.
-
4. (преносно) Издавам силен и дълготраен шум; пищя.
Бурята реве.
реване
— съществително име
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | рева | ревем |
| второ лице | ревеш | ревете |
| трето лице | реве | реват |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | ревах | ревахме |
| второ лице | рева | ревахте |
| трето лице | рева | реваха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | ревях | ревяхме |
| второ лице | ревеше | ревяхте |
| трето лице | ревеше | ревяха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| реви | ревете |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | ревал | ревала | ревало | ревали |
| членувана | ревалия | ревалата | ревалото | ревалите |
| с пълен член | ревалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | ревял | ревяла | ревяло | ревели |
| членувана | ревялия | ревялата | ревялото | ревелите |
| с пълен член | ревялият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | ревящ | ревяща | ревящо | ревящи |
| членувана | ревящия | ревящата | ревящото | ревящите |
| с пълен член | ревящият | — | — | — |
Деепричастие
| ревейки |