изрева́вам

1. За човек или животно — надавам еднократно силен рев.

Кравата изреваваше от време на време.
Жената изрева високо и започна да нарежда.

2. (разговорно) За човек — изкрещявам силно, като рев. —

Излизай веднага!
изрева той.

3. (преносно) За машина, мотор — надавам еднократен вой.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изревавам изреваваме
второ лице изреваваш изревавате
трето лице изревава изревават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изревавах изревавахме
второ лице изревава изревавахте
трето лице изревава изреваваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изревавах изревавахме
второ лице изреваваше изревавахте
трето лице изреваваше изреваваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изревавай изревавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изревавал изревавала изревавало изревавали
членувана изревавалия изревавалата изревавалото изревавалите
с пълен член изревавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изревавал изревавала изревавало изревавали
членувана изревавалия изревавалата изревавалото изревавалите
с пълен член изревавалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изреваващ изреваваща изреваващо изреваващи
членувана изреваващия изреваващата изреваващото изреваващите
с пълен член изреваващият — — —
Деепричастие
изревавайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-ре-ва-вам
  • форми изрева́ваш, несв. и изрева́, св.
Източник