Източник
-
изрева́вам -
1. За човек или животно — надавам еднократно силен рев.
Кравата изреваваше от време на време.
Жената изрева високо и започна да нарежда.
-
2. (разговорно) За човек — изкрещявам силно, като рев. —
Излизай веднага!
изрева той.
-
3. (преносно) За машина, мотор — надавам еднократен вой.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | изревавам | изреваваме |
| второ лице | изреваваш | изревавате |
| трето лице | изревава | изревават |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | изревавах | изревавахме |
| второ лице | изревава | изревавахте |
| трето лице | изревава | изреваваха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | изревавах | изревавахме |
| второ лице | изреваваше | изревавахте |
| трето лице | изреваваше | изреваваха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| изревавай | изревавайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | изревавал | изревавала | изревавало | изревавали |
| членувана | изревавалия | изревавалата | изревавалото | изревавалите |
| с пълен член | изревавалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | изревавал | изревавала | изревавало | изревавали |
| членувана | изревавалия | изревавалата | изревавалото | изревавалите |
| с пълен член | изревавалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | изреваващ | изреваваща | изреваващо | изреваващи |
| членувана | изреваващия | изреваващата | изреваващото | изреваващите |
| с пълен член | изреваващият | — | — | — |
Деепричастие
| изревавайки |