1.

сте́на
Родилката стенеше в треска.

*stenati праславянски сте́на

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице стена стенем
второ лице стенеш стенете
трето лице стене стенат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице стенах стенахме
второ лице стена стенахте
трето лице стена стенаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице стенех стенехме
второ лице стенеше стенехте
трето лице стенеше стенеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
стени стенете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стенал стенала стенало стенали
членувана стеналия стеналата стеналото стеналите
с пълен член стеналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стенел стенела стенело стенели
членувана стенелия стенелата стенелото стенелите
с пълен член стенелият — — —
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сте-на
  • форми сте́неш, мин. св. сте́нах, мин. прич. сте́нал, несв.
Източници

2.

стена́

1. Вертикална ограждаща част на помещение, на сграда; зид.

Стая с четири стени.

2. Висока, обикновено каменна или тухлена ограда, преграда; зид, дувар.

Стените на Царевец.
Язовирна стена.

3. Висока странична част на нещо, която го затваря, огражда.

Стена на куб.
Каса със здрави стени.

4. (преносно, само единствено число) Единна маса от нещо, която образува преграда.

Стена от дъждовни капки.

5. (преносно) Пречка, преграда, препятствие.

Премахваме стените помежду си.

*stěna праславянски стена́

Жива стена

Плътна маса от хора.

  • съществително име, женски род
  • форми мн. стени́
Източници