лави́рам

1. За превозно средство — движа се, като криволича, лъкатуша, за да избегна подводни скали, прегради, сблъсък.

Колата лавираше ловко, за да избегне неравностите по пътя.

2. (преносно) В човешките отношения — ловко заобикалям конфликти, провирам се, криволича, за да постигна целта си.

Той е винаги готов да лавира.
лавиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице лавирам лавираме
второ лице лавираш лавирате
трето лице лавира лавират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице лавирах лавирахме
второ лице лавира лавирахте
трето лице лавира лавираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице лавирах лавирахме
второ лице лавираше лавирахте
трето лице лавираше лавираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
лавирай лавирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана лавирал лавирала лавирало лавирали
членувана лавиралия лавиралата лавиралото лавиралите
с пълен член лавиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана лавирал лавирала лавирало лавирали
членувана лавиралия лавиралата лавиралото лавиралите
с пълен член лавиралият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана лавиращ лавираща лавиращо лавиращи
членувана лавиращия лавиращата лавиращото лавиращите
с пълен член лавиращият — — —
Деепричастие
лавирайки
  • непреходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ла-ви-рам
  • форми лави́раш, несв. и св.
Източник