лъкату́ша

1. За река, път и други — криволича, извивам се по зигзаг.

Пътят лъкатуши по склоновете на планината.

2. Движа се по зигзаг, криволича.

Автобусът лъкатуши по планинския път.
лъкатушен — прилагателно име Лъкатушна линия.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице лъкатуша лъкатушим
второ лице лъкатушиш лъкатушите
трето лице лъкатуши лъкатушат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице лъкатуших лъкатушихме
второ лице лъкатуши лъкатушихте
трето лице лъкатуши лъкатушиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице лъкатушех лъкатушехме
второ лице лъкатушеше лъкатушехте
трето лице лъкатушеше лъкатушеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
лъкатуши лъкатушете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана лъкатушил лъкатушила лъкатушило лъкатушили
членувана лъкатушилия лъкатушилата лъкатушилото лъкатушилите
с пълен член лъкатушилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана лъкатушел лъкатушела лъкатушело лъкатушели
членувана лъкатушелия лъкатушелата лъкатушелото лъкатушелите
с пълен член лъкатушелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана лъкатушещ лъкатушеща лъкатушещо лъкатушещи
членувана лъкатушещия лъкатушещата лъкатушещото лъкатушещите
с пълен член лъкатушещият — — —
Деепричастие
лъкатушейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне лъ-ка-ту-ша
  • форми лъкату́шиш, мин. св. лъкату́ших, мин. прич. лъкату́шил, несв.
Източник