кръ́шкам

разговорно

1. Не изпълнявам съвестно задълженията си; клинча.

Кръшкам от работа.

2. Изневерявам, мамя.

Редовно кръшка с чужди жени.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кръшкам кръшкаме
второ лице кръшкаш кръшкате
трето лице кръшка кръшкат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице кръшках кръшкахме
второ лице кръшка кръшкахте
трето лице кръшка кръшкаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кръшках кръшкахме
второ лице кръшкаше кръшкахте
трето лице кръшкаше кръшкаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кръшкай кръшкайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кръшкал кръшкала кръшкало кръшкали
членувана кръшкалия кръшкалата кръшкалото кръшкалите
с пълен член кръшкалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кръшкал кръшкала кръшкало кръшкали
членувана кръшкалия кръшкалата кръшкалото кръшкалите
с пълен член кръшкалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кръшкащ кръшкаща кръшкащо кръшкащи
членувана кръшкащия кръшкащата кръшкащото кръшкащите
с пълен член кръшкащият — — —
Деепричастие
кръшкайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кръш-кам
  • форми кръ́шкаш, несв.
Източник