кли́нча

(разговорно) Измъквам се от работа или задължение.

Всеки ден клинчи, бяга от училище, не прави нищо вкъщи.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице клинча клинчим
второ лице клинчиш клинчите
трето лице клинчи клинчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице клинчих клинчихме
второ лице клинчи клинчихте
трето лице клинчи клинчиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице клинчех клинчехме
второ лице клинчеше клинчехте
трето лице клинчеше клинчеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
клинчи клинчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клинчил клинчила клинчило клинчили
членувана клинчилия клинчилата клинчилото клинчилите
с пълен член клинчилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клинчел клинчела клинчело клинчели
членувана клинчелия клинчелата клинчелото клинчелите
с пълен член клинчелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клинчещ клинчеща клинчещо клинчещи
членувана клинчещия клинчещата клинчещото клинчещите
с пълен член клинчещият — — —
Деепричастие
клинчейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне клин-ча
  • форми кли́нчиш, мин. св. кли́нчих, мин. прич. кли́нчил, несв.
Източник