измя́там

(какво) Причинявам изкривяване.

Влагата измята дъските.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице измятам измятаме
второ лице измяташ измятате
трето лице измята измятат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице измятах измятахме
второ лице измята измятахте
трето лице измята измятаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице измятах измятахме
второ лице измяташе измятахте
трето лице измяташе измятаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
измятай измятайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана измятал измятала измятало измятали
членувана измяталия измяталата измяталото измяталите
с пълен член измяталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана измятал измятала измятало измятали
членувана измяталия измяталата измяталото измяталите
с пълен член измяталият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана измятан измятана измятано измятани
членувана измятания измятаната измятаното измятаните
с пълен член измятаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана измятащ измятаща измятащо измятащи
членувана измятащия измятащата измятащото измятащите
с пълен член измятащият — — —
Деепричастие
измятайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-мя-там
  • форми измя́таш, несв. и изме́тна, св.
Източник
измятам се

1. За дъска, плоскост и подобни — изкривявам се.

2. (преносно, разговорно) Променям предишни свои позиции, мнение, решение.

Измята се като фурнаджийска лопата.
  • възвратен глагол
  • форми изметна се