хитру́вам

Проявявам хитрост, обикновено за да не направя нещо, което се иска или се очаква от мен.

Тя чу въпроса, но не отговори, а започна да хитрува.
хитруване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице хитрувам хитруваме
второ лице хитруваш хитрувате
трето лице хитрува хитруват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице хитрувах хитрувахме
второ лице хитрува хитрувахте
трето лице хитрува хитруваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице хитрувах хитрувахме
второ лице хитруваше хитрувахте
трето лице хитруваше хитруваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
хитрувай хитрувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хитрувал хитрувала хитрувало хитрували
членувана хитрувалия хитрувалата хитрувалото хитрувалите
с пълен член хитрувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хитрувал хитрувала хитрувало хитрували
членувана хитрувалия хитрувалата хитрувалото хитрувалите
с пълен член хитрувалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хитруващ хитруваща хитруващо хитруващи
членувана хитруващия хитруващата хитруващото хитруващите
с пълен член хитруващият — — —
Деепричастие
хитрувайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне хит-ру-вам
  • форми хитру́ваш, несв.
Източник