разша́вам

(кого, какво) Правя да започне да се движи; раздвижвам, размърдвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разшавам разшаваме
второ лице разшаваш разшавате
трето лице разшава разшават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разшавах разшавахме
второ лице разшава разшавахте
трето лице разшава разшаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разшавах разшавахме
второ лице разшаваше разшавахте
трето лице разшаваше разшаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разшавай разшавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разшавал разшавала разшавало разшавали
членувана разшавалия разшавалата разшавалото разшавалите
с пълен член разшавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разшавал разшавала разшавало разшавали
членувана разшавалия разшавалата разшавалото разшавалите
с пълен член разшавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разшаван разшавана разшавано разшавани
членувана разшавания разшаваната разшаваното разшаваните
с пълен член разшаваният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-ша-вам
  • форми разшаваш, св.
Източник
разшавам се

(разговорно) Започвам да се движа; раздвижвам се, размърдвам се.

Като видяха, че началникът идва, всички се разшаваха.
  • възвратен глагол