ду́хам

1. Предизвиквам въздушно течение, движение.

Вятърът духа.
Духам с ветрило.

2. (безлично) Става течение, чувства се вятър.

Тук духа.

3. Изпускам през закръглени свити устни силна струя въздух.

Духам огъня, за да гори.
Духам на ръцете си.

4. (разговорно, какво) Гася.

Духам свещ.
Гоня тоя/оня, дето духа

(разговорно) Върша нещо, което няма смисъл; гоня вятъра.

Накъде духа вятърът

(разговорно) Каква е посоката на развитие на нещата.

Ще го духам

(жаргонно) Няма да стане това, което искам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице духам духаме
второ лице духаш духате
трето лице духа духат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице духах духахме
второ лице духа духахте
трето лице духа духаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице духах духахме
второ лице духаше духахте
трето лице духаше духаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
духай духайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана духал духала духало духали
членувана духалия духалата духалото духалите
с пълен член духалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана духал духала духало духали
членувана духалия духалата духалото духалите
с пълен член духалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана духан духана духано духани
членувана духания духаната духаното духаните
с пълен член духаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана духащ духаща духащо духащи
членувана духащия духащата духащото духащите
с пълен член духащият — — —
Деепричастие
духайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ду-хам
  • форми ду́хаш, несв.
Източник