по́чвам

1. (какво) Поставям началото на някаква дейност; започвам, захващам, подхващам.

Почвам работа.

2. (какво) Проявявам първи признаци на нещо.

Почвам да старея.

3. (какво) Само в трето лице. Имам начало.

Денят почва от сутринта.

4. (какво) Заемам се с нещо в началото, на първо място.

Почвам часа си с четене.

5. (какво) Вземам за първи път от нещо цяло, неначенато; начевам.

Почвам новото пакетче кафе.

почѩти старобългарски по́чвам

старобълг. глагол: почѩти, почьнѫ, образуван с представка по- от *čēntī, *čьnon, който е възникнал по І палатализация от *konъ, *konьcь. Сродни думи: староинд. kanīnas „млад“, kanisṭhas „по-млад“, kanā „момиче“, kаnуā „девица“, авест. kainyā „неомъжена девойка“, старогръц. καινός „нов“, лат. rесēns „нов, скорошен“, гал. Cintus, Cintugnātos (лат. Primigenitus) „първороден“; ирл. cinim „възниквам“, cétne „пръв“, уелс. cenedl „род, народ“, cyn(t) „пръв, преди“ от ие. *kan-/ken-.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице почвам почваме
второ лице почваш почвате
трето лице почва почват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице почвах почвахме
второ лице почва почвахте
трето лице почва почваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице почвах почвахме
второ лице почваше почвахте
трето лице почваше почваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
почвай почвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана почвал почвала почвало почвали
членувана почвалия почвалата почвалото почвалите
с пълен член почвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана почвал почвала почвало почвали
членувана почвалия почвалата почвалото почвалите
с пълен член почвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана почван почвана почвано почвани
членувана почвания почваната почваното почваните
с пълен член почваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана почващ почваща почващо почващи
членувана почващия почващата почващото почващите
с пълен член почващият — — —
Деепричастие
почвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне поч-вам
  • форми по́чваш, несв. и по́чна, св.
Източници