наче́вам

разговорно

1. Почвам, започвам.

Начена да се кара с мене.

2. (какво) Почвам да правя, да върша, да осъществявам.

Начена нова любовна история.

3. (какво) Почвам да употребявам, да изразходвам, като нарушавам целостта.

Наченахме нова тенекия сирене.
наченат — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице начевам начеваме
второ лице начеваш начевате
трето лице начева начеват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице начевах начевахме
второ лице начева начевахте
трето лице начева начеваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице начевах начевахме
второ лице начеваше начевахте
трето лице начеваше начеваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
начевай начевайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начевал начевала начевало начевали
членувана начевалия начевалата начевалото начевалите
с пълен член начевалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начевал начевала начевало начевали
членувана начевалия начевалата начевалото начевалите
с пълен член начевалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начеван начевана начевано начевани
членувана начевания начеваната начеваното начеваните
с пълен член начеваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начеващ начеваща начеващо начеващи
членувана начеващия начеващата начеващото начеващите
с пълен член начеващият — — —
Деепричастие
начевайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-че-вам
  • форми наче́ваш, несв. и наче́на, св.
Източник