бръ́скам

1. Мета небрежно, насам-натам.

2. Удрям, шибам; разпилявам, разпръсквам.

Студеният дъжд бръска по прозорците.
Вятърът бръска пожълтелите листа.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице бръскам бръскаме
второ лице бръскаш бръскате
трето лице бръска бръскат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице бръсках бръскахме
второ лице бръска бръскахте
трето лице бръска бръскаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице бръсках бръскахме
второ лице бръскаше бръскахте
трето лице бръскаше бръскаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бръскай бръскайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бръскал бръскала бръскало бръскали
членувана бръскалия бръскалата бръскалото бръскалите
с пълен член бръскалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бръскал бръскала бръскало бръскали
членувана бръскалия бръскалата бръскалото бръскалите
с пълен член бръскалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бръскан бръскана бръскано бръскани
членувана бръскания бръсканата бръсканото бръсканите
с пълен член бръсканият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бръскащ бръскаща бръскащо бръскащи
членувана бръскащия бръскащата бръскащото бръскащите
с пълен член бръскащият — — —
Деепричастие
бръскайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне бръс-кам
  • форми бръ́скаш, несв.
Източник