задя́вам

1. (какво) Слагам на гърба си товар или торба с помощта на върви, ремъци и подобни.

2. (кого) Ухажвам.

3. (кого) Шегувам се, закачам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице задявам задяваме
второ лице задяваш задявате
трето лице задява задяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице задявах задявахме
второ лице задява задявахте
трето лице задява задяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице задявах задявахме
второ лице задяваше задявахте
трето лице задяваше задяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
задявай задявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задявал задявала задявало задявали
членувана задявалия задявалата задявалото задявалите
с пълен член задявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задявал задявала задявало задявали
членувана задявалия задявалата задявалото задявалите
с пълен член задявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задяван задявана задявано задявани
членувана задявания задяваната задяваното задяваните
с пълен член задяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задяващ задяваща задяващо задяващи
членувана задяващия задяващата задяващото задяващите
с пълен член задяващият — — —
Деепричастие
задявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-дя-вам
  • форми задя́ваш, несв. и задя́на, св.
Източник
задявам се

(с кого) Закачам се, шегувам се.

  • възвратен глагол
  • форми задяна се