накърня́вам

1. (какво) Засягам целостта на нещо.

2. (преносно, кого) Засягам чувствата, морално-етическите качества на някого.

Накърних достойнството му.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице накърнявам накърняваме
второ лице накърняваш накърнявате
трето лице накърнява накърняват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице накърнявах накърнявахме
второ лице накърнява накърнявахте
трето лице накърнява накърняваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице накърнявах накърнявахме
второ лице накърняваше накърнявахте
трето лице накърняваше накърняваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
накърнявай накърнявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накърнявал накърнявала накърнявало накърнявали
членувана накърнявалия накърнявалата накърнявалото накърнявалите
с пълен член накърнявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накърнявал накърнявала накърнявало накърнявали
членувана накърнявалия накърнявалата накърнявалото накърнявалите
с пълен член накърнявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накърняван накърнявана накърнявано накърнявани
членувана накърнявания накърняваната накърняваното накърняваните
с пълен член накърняваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накърняващ накърняваща накърняващо накърняващи
членувана накърняващия накърняващата накърняващото накърняващите
с пълен член накърняващият — — —
Деепричастие
накърнявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-кър-ня-вам
  • форми накърня́ваш, несв. и накърня́, св.
Източник