наруша́вам

1. (какво) Променям нормалното състояние на нещо; прекъсвам, смущавам.

Наруших съня му.

2. (какво) Не спазвам, престъпвам.

Наруших договора.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице нарушавам нарушаваме
второ лице нарушаваш нарушавате
трето лице нарушава нарушават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице нарушавах нарушавахме
второ лице нарушава нарушавахте
трето лице нарушава нарушаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице нарушавах нарушавахме
второ лице нарушаваше нарушавахте
трето лице нарушаваше нарушаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нарушавай нарушавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нарушавал нарушавала нарушавало нарушавали
членувана нарушавалия нарушавалата нарушавалото нарушавалите
с пълен член нарушавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нарушавал нарушавала нарушавало нарушавали
членувана нарушавалия нарушавалата нарушавалото нарушавалите
с пълен член нарушавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нарушаван нарушавана нарушавано нарушавани
членувана нарушавания нарушаваната нарушаваното нарушаваните
с пълен член нарушаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нарушаващ нарушаваща нарушаващо нарушаващи
членувана нарушаващия нарушаващата нарушаващото нарушаващите
с пълен член нарушаващият — — —
Деепричастие
нарушавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-ру-ша-вам
  • форми наруша́ваш, несв. и наруша́, св.
Източник