нараня́вам

1. (кого какво) Правя рана, ранявам.

Нараних ръката си с ножа.

2. (преносно, кого) Обиждам, оскърбявам, причинявам на някого душевна болка.

Нараних го с оскърбленията си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наранявам нараняваме
второ лице нараняваш наранявате
трето лице наранява нараняват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наранявах наранявахме
второ лице наранява наранявахте
трето лице наранява нараняваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наранявах наранявахме
второ лице нараняваше наранявахте
трето лице нараняваше нараняваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наранявай наранявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наранявал наранявала наранявало наранявали
членувана наранявалия наранявалата наранявалото наранявалите
с пълен член наранявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наранявал наранявала наранявало наранявали
членувана наранявалия наранявалата наранявалото наранявалите
с пълен член наранявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нараняван наранявана наранявано наранявани
членувана наранявания нараняваната нараняваното нараняваните
с пълен член нараняваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нараняващ нараняваща нараняващо нараняващи
членувана нараняващия нараняващата нараняващото нараняващите
с пълен член нараняващият — — —
Деепричастие
наранявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-ра-ня-вам
  • форми нараня́ваш, несв. и нараня́, св.
Източник