разраня́вам

1. (какво) Правя да се появи рана, отварям рана.

2. (какво) Развреждам съществуваща рана.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разранявам разраняваме
второ лице разраняваш разранявате
трето лице разранява разраняват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разранявах разранявахме
второ лице разранява разранявахте
трето лице разранява разраняваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разранявах разранявахме
второ лице разраняваше разранявахте
трето лице разраняваше разраняваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разранявай разранявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разранявал разранявала разранявало разранявали
членувана разранявалия разранявалата разранявалото разранявалите
с пълен член разранявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разранявал разранявала разранявало разранявали
членувана разранявалия разранявалата разранявалото разранявалите
с пълен член разранявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разраняван разранявана разранявано разранявани
членувана разранявания разраняваната разраняваното разраняваните
с пълен член разраняваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разраняващ разраняваща разраняващо разраняващи
членувана разраняващия разраняващата разраняващото разраняващите
с пълен член разраняващият — — —
Деепричастие
разранявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-ра-ня-вам
  • форми разраняваш, несв. и разраня, св.
Източник