же́гвам

1. (остаряло, кого) Бодвам с нещо остро или парливо, с което се причинява краткотрайна остра болка; парвам.

Жегвам бивола, за да върви.

2. (кого) За болка — внезапно и остро бодвам.

Когато се наведе, я жегна болката в кръста.

3. (преносно, кого) Правя или казвам нещо, за да засегна, огорча; внезапно засягам остро, огорчавам.

Жегна я мисълта за болното ѝ дете.

Виж жегна. Първоначалното значение е „паля“, засвидетелствано в старобълг. текстове, с последвала специализация на значението „парвам, бодвам“, срв. жигосвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице жегвам жегваме
второ лице жегваш жегвате
трето лице жегва жегват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице жегвах жегвахме
второ лице жегва жегвахте
трето лице жегва жегваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице жегвах жегвахме
второ лице жегваше жегвахте
трето лице жегваше жегваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
жегвай жегвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жегвал жегвала жегвало жегвали
членувана жегвалия жегвалата жегвалото жегвалите
с пълен член жегвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жегвал жегвала жегвало жегвали
членувана жегвалия жегвалата жегвалото жегвалите
с пълен член жегвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жегван жегвана жегвано жегвани
членувана жегвания жегваната жегваното жегваните
с пълен член жегваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жегващ жегваща жегващо жегващи
членувана жегващия жегващата жегващото жегващите
с пълен член жегващият — — —
Деепричастие
жегвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне жег-вам
  • форми же́гваш, несв. и же́гна, св.
Източници