натъ́ртвам

1. (какво) С удар или натиск повреждам част от тялото си, без да има рана.

Паднах и си натъртих коляното.

2. (преносно, върху какво) Наблягам върху някоя част на изказване.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице натъртвам натъртваме
второ лице натъртваш натъртвате
трето лице натъртва натъртват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице натъртвах натъртвахме
второ лице натъртва натъртвахте
трето лице натъртва натъртваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице натъртвах натъртвахме
второ лице натъртваше натъртвахте
трето лице натъртваше натъртваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
натъртвай натъртвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натъртвал натъртвала натъртвало натъртвали
членувана натъртвалия натъртвалата натъртвалото натъртвалите
с пълен член натъртвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натъртвал натъртвала натъртвало натъртвали
членувана натъртвалия натъртвалата натъртвалото натъртвалите
с пълен член натъртвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натъртван натъртвана натъртвано натъртвани
членувана натъртвания натъртваната натъртваното натъртваните
с пълен член натъртваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натъртващ натъртваща натъртващо натъртващи
членувана натъртващия натъртващата натъртващото натъртващите
с пълен член натъртващият — — —
Деепричастие
натъртвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-тър-т-вам
  • форми натъ́ртваш, несв. и натъ́ртя, св.
Източник
натъртвам се

При падане, удар или натиск търпя увреждане без видимо разкъсване.

От вятъра крушите изпопадаха и се натъртиха.
  • възвратен глагол
  • форми натъртя се