акценту́вам

(на какво, върху какво) Подчертавам, изтъквам на преден план; обръщам особено внимание.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице акцентувам акцентуваме
второ лице акцентуваш акцентувате
трето лице акцентува акцентуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице акцентувах акцентувахме
второ лице акцентува акцентувахте
трето лице акцентува акцентуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице акцентувах акцентувахме
второ лице акцентуваше акцентувахте
трето лице акцентуваше акцентуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
акцентувай акцентувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана акцентувал акцентувала акцентувало акцентували
членувана акцентувалия акцентувалата акцентувалото акцентувалите
с пълен член акцентувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана акцентувал акцентувала акцентувало акцентували
членувана акцентувалия акцентувалата акцентувалото акцентувалите
с пълен член акцентувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана акцентуван акцентувана акцентувано акцентувани
членувана акцентувания акцентуваната акцентуваното акцентуваните
с пълен член акцентуваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана акцентуващ акцентуваща акцентуващо акцентуващи
членувана акцентуващия акцентуващата акцентуващото акцентуващите
с пълен член акцентуващият — — —
Деепричастие
акцентувайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ак-цен-ту-вам
  • форми акценту́ваш, несв. и св.
Източник