допи́рам

1. (какво, до какво, о какво) Придвижвам, премествам нещо да стои плътно до друго, да е в пряк контакт с него.

Допрях масата до стената.

2. (разговорно, до какво/до кого) Принуден съм да се възползвам от нещо или от услугите на някого.

Ходихме, търсихме, накрая допряхме до него.
допиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице допирам допираме
второ лице допираш допирате
трето лице допира допират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице допирах допирахме
второ лице допира допирахте
трето лице допира допираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице допирах допирахме
второ лице допираше допирахте
трето лице допираше допираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
допирай допирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана допирал допирала допирало допирали
членувана допиралия допиралата допиралото допиралите
с пълен член допиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана допирал допирала допирало допирали
членувана допиралия допиралата допиралото допиралите
с пълен член допиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана допиран допирана допирано допирани
членувана допирания допираната допираното допираните
с пълен член допираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана допиращ допираща допиращо допиращи
членувана допиращия допиращата допиращото допиращите
с пълен член допиращият — — —
Деепричастие
допирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне до-пи-рам
  • форми допи́раш, несв. и допра́, св.
Източник
допирам се

Влизам в пряк контакт с нещо или с някого; докосвам се.

Допирам се до стената.
Допрях се до тялото му.
  • възвратен глагол
  • форми допра се