слухтя́

1. Напрягам слух да дочуя нещо; ослушвам се.

Слухти пред вратата да чуе какво става.

2. (преносно, пренебрежително) Слушам внимателно, за да получа информация, за да правя донос и други.

Цял ден слухти какво се говори за шефа.
слухтене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице слухтя слухтим
второ лице слухтиш слухтите
трето лице слухти слухтят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице слухтях слухтяхме
второ лице слухтя слухтяхте
трето лице слухтя слухтяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице слухтях слухтяхме
второ лице слухтеше слухтяхте
трето лице слухтеше слухтяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
слухти слухтете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана слухтял слухтяла слухтяло слухтели
членувана слухтелия слухтялата слухтялото слухтелите
с пълен член слухтелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана слухтял слухтяла слухтяло слухтели
членувана слухтялия слухтялата слухтялото слухтелите
с пълен член слухтялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана слухтящ слухтяща слухтящо слухтящи
членувана слухтящия слухтящата слухтящото слухтящите
с пълен член слухтящият — — —
Деепричастие
слухтейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне слух-тя
  • форми слухтиш, мин. св. слухтях, мин. прич. слухтял, несв.
Източник