Източник
-
слухтя́ -
1. Напрягам слух да дочуя нещо; ослушвам се.
Слухти пред вратата да чуе какво става.
-
2. (преносно, пренебрежително) Слушам внимателно, за да получа информация, за да правя донос и други.
Цял ден слухти какво се говори за шефа.
- ослушвам се
- вслушвам се
- заслушвам се
- заслухтявам
- наострям уши
- слушам
- давам ухо
- дочувам
- чувам
- подочувам
слухтене
— съществително име
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | слухтя | слухтим |
| второ лице | слухтиш | слухтите |
| трето лице | слухти | слухтят |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | слухтях | слухтяхме |
| второ лице | слухтя | слухтяхте |
| трето лице | слухтя | слухтяха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | слухтях | слухтяхме |
| второ лице | слухтеше | слухтяхте |
| трето лице | слухтеше | слухтяха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| слухти | слухтете |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | слухтял | слухтяла | слухтяло | слухтели |
| членувана | слухтелия | слухтялата | слухтялото | слухтелите |
| с пълен член | слухтелият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | слухтял | слухтяла | слухтяло | слухтели |
| членувана | слухтялия | слухтялата | слухтялото | слухтелите |
| с пълен член | слухтялият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | слухтящ | слухтяща | слухтящо | слухтящи |
| членувана | слухтящия | слухтящата | слухтящото | слухтящите |
| с пълен член | слухтящият | — | — | — |
Деепричастие
| слухтейки |