скъся́вам

(какво) Правя да стане по-къс; намалявам дължината.

Скъсявам пола.
Скъсявам коса.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице скъсявам скъсяваме
второ лице скъсяваш скъсявате
трето лице скъсява скъсяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице скъсявах скъсявахме
второ лице скъсява скъсявахте
трето лице скъсява скъсяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице скъсявах скъсявахме
второ лице скъсяваше скъсявахте
трето лице скъсяваше скъсяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
скъсявай скъсявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скъсявал скъсявала скъсявало скъсявали
членувана скъсявалия скъсявалата скъсявалото скъсявалите
с пълен член скъсявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скъсявал скъсявала скъсявало скъсявали
членувана скъсявалия скъсявалата скъсявалото скъсявалите
с пълен член скъсявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скъсяван скъсявана скъсявано скъсявани
членувана скъсявания скъсяваната скъсяваното скъсяваните
с пълен член скъсяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скъсяващ скъсяваща скъсяващо скъсяващи
членувана скъсяващия скъсяващата скъсяващото скъсяващите
с пълен член скъсяващият — — —
Деепричастие
скъсявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне скъ-ся-вам
  • форми скъсяваш, несв. и скъся, св.
Източник