довъ́ршвам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице довършвам довършваме
второ лице довършваш довършвате
трето лице довършва довършват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице довършвах довършвахме
второ лице довършва довършвахте
трето лице довършва довършваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице довършвах довършвахме
второ лице довършваше довършвахте
трето лице довършваше довършваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
довършвай довършвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана довършвал довършвала довършвало довършвали
членувана довършвалия довършвалата довършвалото довършвалите
с пълен член довършвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана довършвал довършвала довършвало довършвали
членувана довършвалия довършвалата довършвалото довършвалите
с пълен член довършвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана довършван довършвана довършвано довършвани
членувана довършвания довършваната довършваното довършваните
с пълен член довършваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана довършващ довършваща довършващо довършващи
членувана довършващия довършващата довършващото довършващите
с пълен член довършващият — — —
Деепричастие
довършвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне до-вър-ш-вам
Източник