1.

изка́рвам

1. (кого какво) Управлявам, водя, карам навън, нагоре или пред другите, на открито.

Изкарвам колата от двора.
Изкарвам овцете на паша.
Едва изкараха каруцата до върха.
Изкараха го по химия.

2. (какво) Изваждам от вътрешността; изтръгвам, премахвам.

Изкарвам от джоба си.
Изкарвам зъб.

3. (какво) Почиствам (лекета и подобни).

Препаратът изкарва петна.

4. (какво) Вадя документ.

Изкарвам паспорт.

5. (какво) Добивам плодове, продукти или пари.

Изкарвам картофи за зимата.
Изкарвам някой лев.
От домати изкарва добре.

6. (какво) Получавам оценка на изпит, изпитване и подобни.

По история изкара пет.

7. За растение, листа, клонки; за коса, брада — покарвам, израствам.

8. (какво) При броене или смятане — получавам.

Изкарах, че ми трябват сто лева.

9. (какво) Правя снимка.

10. Извеждам от състояние, настроение.

11. (кого) Представям не какъвто е, преиначено.

Изкараха го много лош.
Изкарвам го добър.

12. (какво) Изваждам поука, полза и други.

Изкарвам душата (на някого)

(разговорно) Измъчвам, притеснявам много.

Изкарвам ума/акъла от главата (на някого)

(разговорно) Изплашвам силно, стряскам.

изкарване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изкарвам изкарваме
второ лице изкарваш изкарвате
трето лице изкарва изкарват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изкарвах изкарвахме
второ лице изкарва изкарвахте
трето лице изкарва изкарваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изкарвах изкарвахме
второ лице изкарваше изкарвахте
трето лице изкарваше изкарваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изкарвай изкарвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкарвал изкарвала изкарвало изкарвали
членувана изкарвалия изкарвалата изкарвалото изкарвалите
с пълен член изкарвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкарвал изкарвала изкарвало изкарвали
членувана изкарвалия изкарвалата изкарвалото изкарвалите
с пълен член изкарвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкарван изкарвана изкарвано изкарвани
членувана изкарвания изкарваната изкарваното изкарваните
с пълен член изкарваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкарващ изкарваща изкарващо изкарващи
членувана изкарващия изкарващата изкарващото изкарващите
с пълен член изкарващият — — —
Деепричастие
изкарвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-кар-вам
  • форми изка́рваш, несв. и изка́рам, св.
Източник
изкарвам се

Представям се преиначено, не какъвто съм.

Изкарал се много добър.
  • възвратен глагол
  • форми изкарам се

2.

изка́рвам

разговорно

1. (какво) Приключвам, завършвам докрай нещо започнато.

Това лято ще изкараме къщата.

2. (какво) Преминавам докрай, приключвам (училище, казарма и подобни).

Тази есен ще изкара казармата.

3. (какво) Успешно се представям на изпит, конкурс и подобни.

Двата изпита изкарах, но последния не успях.

4. (какво) Изпълнявам от край до край песен, танц и подобни.

5. (какво) Преживявам период от време.

Изкарахме три години в чужбина.

6. (какво) Прекарвам, понасям болест, трудност и други.

изкарване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изкарвам изкарваме
второ лице изкарваш изкарвате
трето лице изкарва изкарват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изкарвах изкарвахме
второ лице изкарва изкарвахте
трето лице изкарва изкарваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изкарвах изкарвахме
второ лице изкарваше изкарвахте
трето лице изкарваше изкарваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изкарвай изкарвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкарвал изкарвала изкарвало изкарвали
членувана изкарвалия изкарвалата изкарвалото изкарвалите
с пълен член изкарвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкарвал изкарвала изкарвало изкарвали
членувана изкарвалия изкарвалата изкарвалото изкарвалите
с пълен член изкарвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкарван изкарвана изкарвано изкарвани
членувана изкарвания изкарваната изкарваното изкарваните
с пълен член изкарваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкарващ изкарваща изкарващо изкарващи
членувана изкарващия изкарващата изкарващото изкарващите
с пълен член изкарващият — — —
Деепричастие
изкарвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми изка́рваш, несв. и изка́рам, св.
Източник