излежа́вам

(какво) Прекарвам от край до край присъда в затвора.

Излежа си двете години.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице излежавам излежаваме
второ лице излежаваш излежавате
трето лице излежава излежават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице излежавах излежавахме
второ лице излежава излежавахте
трето лице излежава излежаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице излежавах излежавахме
второ лице излежаваше излежавахте
трето лице излежаваше излежаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
излежавай излежавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана излежавал излежавала излежавало излежавали
членувана излежавалия излежавалата излежавалото излежавалите
с пълен член излежавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана излежавал излежавала излежавало излежавали
членувана излежавалия излежавалата излежавалото излежавалите
с пълен член излежавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана излежаван излежавана излежавано излежавани
членувана излежавания излежаваната излежаваното излежаваните
с пълен член излежаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана излежаващ излежаваща излежаващо излежаващи
членувана излежаващия излежаващата излежаващото излежаващите
с пълен член излежаващият — — —
Деепричастие
излежавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-ле-жа-вам
  • форми излежа́ваш, несв. и излежа́, св.
Източник
излежавам се

1. Лежа дълго в леглото за удоволствие, без да спя.

Сутрин се излежава до 10 часа.

2. Бездействам, мързелувам.

Другите работят, а той се излежава цяло лято.
  • възвратен глагол
  • форми излежа се