пришпо́рвам

1. (какво) Мушкам кон с шпори, за да тръгне или за да върви по-бързо.

2. (преносно, кого) Карам да бърза.

Не ме пришпорвай!

3. (преносно, какво) Бързам в извършването на нещо.

Пришпорвам някаква работа.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице пришпорвам пришпорваме
второ лице пришпорваш пришпорвате
трето лице пришпорва пришпорват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице пришпорвах пришпорвахме
второ лице пришпорва пришпорвахте
трето лице пришпорва пришпорваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице пришпорвах пришпорвахме
второ лице пришпорваше пришпорвахте
трето лице пришпорваше пришпорваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пришпорвай пришпорвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пришпорвал пришпорвала пришпорвало пришпорвали
членувана пришпорвалия пришпорвалата пришпорвалото пришпорвалите
с пълен член пришпорвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пришпорвал пришпорвала пришпорвало пришпорвали
членувана пришпорвалия пришпорвалата пришпорвалото пришпорвалите
с пълен член пришпорвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пришпорван пришпорвана пришпорвано пришпорвани
членувана пришпорвания пришпорваната пришпорваното пришпорваните
с пълен член пришпорваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пришпорващ пришпорваща пришпорващо пришпорващи
членувана пришпорващия пришпорващата пришпорващото пришпорващите
с пълен член пришпорващият — — —
Деепричастие
пришпорвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне приш-пор-вам
  • форми пришпорваш, несв. и пришпоря, св.
Източник