разте́глям

1. (какво) Правя да стане по-дълъг или по-широк чрез дърпане, чрез теглене.

Разтеглих полата си.
Разтеглих дъвката.

2. (преносно) Говоря провлачено.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разтеглям разтегляме
второ лице разтегляш разтегляте
трето лице разтегля разтеглят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разтеглях разтегляхме
второ лице разтегля разтегляхте
трето лице разтегля разтегляха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разтеглях разтегляхме
второ лице разтегляше разтегляхте
трето лице разтегляше разтегляха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разтегляй разтегляйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтеглял разтегляла разтегляло разтегляли
членувана разтеглялия разтеглялата разтеглялото разтеглялите
с пълен член разтеглялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтеглял разтегляла разтегляло разтегляли
членувана разтеглялия разтеглялата разтеглялото разтеглялите
с пълен член разтеглялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтеглян разтегляна разтегляно разтегляни
членувана разтегляния разтегляната разтегляното разтегляните
с пълен член разтегляният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разтеглящ разтегляща разтеглящо разтеглящи
членувана разтеглящия разтеглящата разтеглящото разтеглящите
с пълен член разтеглящият — — —
Деепричастие
разтегляйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-тег-лям
  • форми разтегляш, несв. и разтегля, св.
Източник