1.

то́ча

1. (какво) Черпя течност на тънка струя.

Точа вино от бъчвата.
Точа вода от резервоара.

2. (какво) Черпя, вадя, тегля.

Точа нефт.

3. (какво) Тегля нишка, източвам.

Точа коприна.

4. (какво) Разтеглям тесто да стане на кори.

Точа баница.

точити старобългарски то́ча

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице точа точим
второ лице точиш точите
трето лице точи точат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице точих точихме
второ лице точи точихте
трето лице точи точиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице точех точехме
второ лице точеше точехте
трето лице точеше точеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
точи точете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана точил точила точило точили
членувана точилия точилата точилото точилите
с пълен член точилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана точел точела точело точели
членувана точелия точелата точелото точелите
с пълен член точелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана точен точена точено точени
членувана точения точената точеното точените
с пълен член точеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана точещ точеща точещо точещи
членувана точещия точещата точещото точещите
с пълен член точещият — — —
Деепричастие
точейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне то-ча
  • форми то́чиш, мин. св. то́чих и точи́х, мин. прич. то́чил и точи́л, несв.
Източници
точа се

1. За течност — тека, черпя се на тънка струйка.

2. За течност — провлачвам се.

3. (преносно) За множество — движа се бавно, един след друг; нижа се; влача се.

4. (преносно) Разпространявам се, излизам в тънка ивица.

Димът се точи към небето.
  • възвратен глагол

2.

то́ча

(какво) Правя острие да стане остро за рязане; наострям.

Точа нож.
Точа сабя.

*tъčiti праславянски тъчити през старобългарски то́ча

Точа си зъбите

(разговорно) Каня се, очаквам с нетърпение.

точен — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице точа точим
второ лице точиш точите
трето лице точи точат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице точих точихме
второ лице точи точихте
трето лице точи точиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице точех точехме
второ лице точеше точехте
трето лице точеше точеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
точи точете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана точил точила точило точили
членувана точилия точилата точилото точилите
с пълен член точилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана точел точела точело точели
членувана точелия точелата точелото точелите
с пълен член точелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана точен точена точено точени
членувана точения точената точеното точените
с пълен член точеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана точещ точеща точещо точещи
членувана точещия точещата точещото точещите
с пълен член точещият — — —
Деепричастие
точейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми то́чиш, мин. св. то́чих и точи́х, мин. прич. то́чил и точи́л, несв.
Източници