пъ́лня

(какво) Правя нещо да стане пълно.

Пълня кана.
Пълня оръжие.
Пълня джоба

Правя да забогатее.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице пълня пълним
второ лице пълниш пълните
трето лице пълни пълнят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице пълних пълнихме
второ лице пълни пълнихте
трето лице пълни пълниха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице пълнех пълнехме
второ лице пълнеше пълнехте
трето лице пълнеше пълнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пълни пълнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пълнил пълнила пълнило пълнили
членувана пълнилия пълнилата пълнилото пълнилите
с пълен член пълнилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пълнел пълнела пълнело пълнели
членувана пълнелия пълнелата пълнелото пълнелите
с пълен член пълнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пълнен пълнена пълнено пълнени
членувана пълнения пълнената пълненото пълнените
с пълен член пълненият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пълнещ пълнеща пълнещо пълнещи
членувана пълнещия пълнещата пълнещото пълнещите
с пълен член пълнещият — — —
Деепричастие
пълнейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пъл-ня
  • форми пълниш, мин. св. пълних и пълних, мин. прич. пълнил и пълнил, несв.
Източник