запъ́лвам

1. (какво) Изпълвам, попълвам, уплътнявам дупка, отвор, пространство.

През пролетта запълниха дупките по улиците с асфалт.
Студенти запълваха площада.

2. (какво) Уплътнявам (време).

Решаваше кръстословици, за да запълва времето си.
запълване — съществително име
запълнен — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице запълвам запълваме
второ лице запълваш запълвате
трето лице запълва запълват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице запълвах запълвахме
второ лице запълва запълвахте
трето лице запълва запълваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице запълвах запълвахме
второ лице запълваше запълвахте
трето лице запълваше запълваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
запълвай запълвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запълвал запълвала запълвало запълвали
членувана запълвалия запълвалата запълвалото запълвалите
с пълен член запълвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запълвал запълвала запълвало запълвали
членувана запълвалия запълвалата запълвалото запълвалите
с пълен член запълвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запълван запълвана запълвано запълвани
членувана запълвания запълваната запълваното запълваните
с пълен член запълваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запълващ запълваща запълващо запълващи
членувана запълващия запълващата запълващото запълващите
с пълен член запълващият — — —
Деепричастие
запълвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-пъл-вам
  • форми запъ́лваш, несв. и запъ́лня, св.
Източник