разпъ́вам

1. (какво) Обтягам, изпъвам, дърпам в различни посоки; разстилам, разтеглям.

Разпъвам тесто.

2. (кого) Приковавам на кръст с разтворени ръце, за да убия.

3. (преносно, кого) Измъчвам, терзая.

Разпъвам на кръст

Измъчвам, терзая.

разпъване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпъвам разпъваме
второ лице разпъваш разпъвате
трето лице разпъва разпъват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпъвах разпъвахме
второ лице разпъва разпъвахте
трето лице разпъва разпъваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпъвах разпъвахме
второ лице разпъваше разпъвахте
трето лице разпъваше разпъваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпъвай разпъвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпъвал разпъвала разпъвало разпъвали
членувана разпъвалия разпъвалата разпъвалото разпъвалите
с пълен член разпъвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпъвал разпъвала разпъвало разпъвали
членувана разпъвалия разпъвалата разпъвалото разпъвалите
с пълен член разпъвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпъван разпъвана разпъвано разпъвани
членувана разпъвания разпъваната разпъваното разпъваните
с пълен член разпъваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпъващ разпъваща разпъващо разпъващи
членувана разпъващия разпъващата разпъващото разпъващите
с пълен член разпъващият — — —
Деепричастие
разпъвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-пъ-вам
  • форми разпъваш, несв. и разпъна, св.
Източник