разсти́лам

(какво) Постилам нещо огънато върху голяма площ или във всички посоки.

Разстлах покривката.
Разстилам губери.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разстилам разстиламе
второ лице разстилаш разстилате
трето лице разстила разстилат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разстилах разстилахме
второ лице разстила разстилахте
трето лице разстила разстилаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разстилах разстилахме
второ лице разстилаше разстилахте
трето лице разстилаше разстилаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разстилай разстилайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разстилал разстилала разстилало разстилали
членувана разстилалия разстилалата разстилалото разстилалите
с пълен член разстилалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разстилал разстилала разстилало разстилали
членувана разстилалия разстилалата разстилалото разстилалите
с пълен член разстилалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разстилан разстилана разстилано разстилани
членувана разстилания разстиланата разстиланото разстиланите
с пълен член разстиланият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разстилащ разстилаща разстилащо разстилащи
членувана разстилащия разстилащата разстилащото разстилащите
с пълен член разстилащият — — —
Деепричастие
разстилайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-сти-лам
  • форми разстилаш, несв. и разстеля, св.
Източник
разстилам се

Разпростирам се.

По небето се разстилаха бели облаци.
  • възвратен глагол
  • форми разстеля се