засти́лам

1. (какво) 1. Покривам повърхност; стеля.

Застла леглото с чаршаф.
Снегът застила земята.

2. (какво, преносно) Покривам; обхващам.

Мрак застла полето.

3. (какво) Покривам повърхност с еднородни предмети; настилам.

Алеята е застлана с пясък.
застлан — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице застилам застиламе
второ лице застилаш застилате
трето лице застила застилат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице застилах застилахме
второ лице застила застилахте
трето лице застила застилаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице застилах застилахме
второ лице застилаше застилахте
трето лице застилаше застилаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
застилай застилайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана застилал застилала застилало застилали
членувана застилалия застилалата застилалото застилалите
с пълен член застилалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана застилал застилала застилало застилали
членувана застилалия застилалата застилалото застилалите
с пълен член застилалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана застилан застилана застилано застилани
членувана застилания застиланата застиланото застиланите
с пълен член застиланият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана застилащ застилаща застилащо застилащи
членувана застилащия застилащата застилащото застилащите
с пълен член застилащият — — —
Деепричастие
застилайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зас-ти-лам
  • форми засти́лаш, несв. и засте́ля, св.
Източник