насти́лам

1. (какво) Стеля нещо върху голямо пространство.

Настлах пъстри килими из цялата къща.

2. (какво) Покривам с пласт от нещо, правя настилка.

Настлаха двора с чакъл.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице настилам настиламе
второ лице настилаш настилате
трето лице настила настилат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице настилах настилахме
второ лице настила настилахте
трето лице настила настилаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице настилах настилахме
второ лице настилаше настилахте
трето лице настилаше настилаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
настилай настилайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настилал настилала настилало настилали
членувана настилалия настилалата настилалото настилалите
с пълен член настилалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настилал настилала настилало настилали
членувана настилалия настилалата настилалото настилалите
с пълен член настилалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настилан настилана настилано настилани
членувана настилания настиланата настиланото настиланите
с пълен член настиланият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настилащ настилаща настилащо настилащи
членувана настилащия настилащата настилащото настилащите
с пълен член настилащият — — —
Деепричастие
настилайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне нас-ти-лам
  • форми насти́лаш, несв., и насте́ля, св.
Източник