изпъ́вам

(какво) Правя да стане прав, опънат или изправен.

Изпъвам тел.
Изпъвам покривка.
Изпъвам крак.
Изпъвам гръб.
С операция изпъват кожата на лицето.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпъвам изпъваме
второ лице изпъваш изпъвате
трето лице изпъва изпъват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпъвах изпъвахме
второ лице изпъва изпъвахте
трето лице изпъва изпъваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпъвах изпъвахме
второ лице изпъваше изпъвахте
трето лице изпъваше изпъваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпъвай изпъвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпъвал изпъвала изпъвало изпъвали
членувана изпъвалия изпъвалата изпъвалото изпъвалите
с пълен член изпъвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпъвал изпъвала изпъвало изпъвали
членувана изпъвалия изпъвалата изпъвалото изпъвалите
с пълен член изпъвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпъван изпъвана изпъвано изпъвани
членувана изпъвания изпъваната изпъваното изпъваните
с пълен член изпъваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпъващ изпъваща изпъващо изпъващи
членувана изпъващия изпъващата изпъващото изпъващите
с пълен член изпъващият — — —
Деепричастие
изпъвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-пъ-вам
  • форми изпъ́ваш, несв. и изпъ́на, св.
Източник
изпъвам се

1. За нещо сгънато, смачкано, криво, набръчкано — ставам прав, опънат, изправен.

2. За човек или животно — изправям или изпъвам тялото си.

  • възвратен глагол
  • форми изпъна се