запра́щам

1. (какво) Хвърлям със сила надалеч; запокитвам, захвърлям.

Запращам камък.

2. (кого) Изпращам (на работа и други) в далечно и глухо място.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице запращам запращаме
второ лице запращаш запращате
трето лице запраща запращат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице запращах запращахме
второ лице запраща запращахте
трето лице запраща запращаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице запращах запращахме
второ лице запращаше запращахте
трето лице запращаше запращаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
запращай запращайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запращал запращала запращало запращали
членувана запращалия запращалата запращалото запращалите
с пълен член запращалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запращал запращала запращало запращали
членувана запращалия запращалата запращалото запращалите
с пълен член запращалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запращан запращана запращано запращани
членувана запращания запращаната запращаното запращаните
с пълен член запращаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запращащ запращаща запращащо запращащи
членувана запращащия запращащата запращащото запращащите
с пълен член запращащият — — —
Деепричастие
запращайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зап-ра-щам
  • форми запра́щаш, несв. и запра́тя, св.
Източник