тръ́шкам

1. (кого какво) Хвърлям, повалям със сила.

Тръшкам противника си на земята.

2. (какво) Затварям със сила, с удар.

Тръшкам вратата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице тръшкам тръшкаме
второ лице тръшкаш тръшкате
трето лице тръшка тръшкат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице тръшках тръшкахме
второ лице тръшка тръшкахте
трето лице тръшка тръшкаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице тръшках тръшкахме
второ лице тръшкаше тръшкахте
трето лице тръшкаше тръшкаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тръшкай тръшкайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тръшкал тръшкала тръшкало тръшкали
членувана тръшкалия тръшкалата тръшкалото тръшкалите
с пълен член тръшкалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тръшкал тръшкала тръшкало тръшкали
членувана тръшкалия тръшкалата тръшкалото тръшкалите
с пълен член тръшкалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тръшкан тръшкана тръшкано тръшкани
членувана тръшкания тръшканата тръшканото тръшканите
с пълен член тръшканият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тръшкащ тръшкаща тръшкащо тръшкащи
членувана тръшкащия тръшкащата тръшкащото тръшкащите
с пълен член тръшкащият — — —
Деепричастие
тръшкайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тръш-кам
  • форми тръ́шкаш, несв.
Източник
тръшкам се

Хвърлям се на земята.

Детето плачеше и се тръшкаше.
  • възвратен глагол