шкарти́рам

1. (какво) Отделям, отстранявам като негодно за употреба; бракувам.

2. (разговорно, кого) Отстранявам, махам от работа като неподходящ; уволнявам.

Шкартираха го от завода.
шкартиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице шкартирам шкартираме
второ лице шкартираш шкартирате
трето лице шкартира шкартират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице шкартирах шкартирахме
второ лице шкартира шкартирахте
трето лице шкартира шкартираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице шкартирах шкартирахме
второ лице шкартираше шкартирахте
трето лице шкартираше шкартираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
шкартирай шкартирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шкартирал шкартирала шкартирало шкартирали
членувана шкартиралия шкартиралата шкартиралото шкартиралите
с пълен член шкартиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шкартирал шкартирала шкартирало шкартирали
членувана шкартиралия шкартиралата шкартиралото шкартиралите
с пълен член шкартиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шкартиран шкартирана шкартирано шкартирани
членувана шкартирания шкартираната шкартираното шкартираните
с пълен член шкартираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шкартиращ шкартираща шкартиращо шкартиращи
членувана шкартиращия шкартиращата шкартиращото шкартиращите
с пълен член шкартиращият — — —
Деепричастие
шкартирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне шкар-ти-рам
  • форми шкарти́раш, несв. и св.
Източник