уме́рвам

Улучвам.

Умерих центъра на кръга.
Умерих хубаво време.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице умервам умерваме
второ лице умерваш умервате
трето лице умерва умерват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице умервах умервахме
второ лице умерва умервахте
трето лице умерва умерваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице умервах умервахме
второ лице умерваше умервахте
трето лице умерваше умерваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
умервай умервайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана умервал умервала умервало умервали
членувана умервалия умервалата умервалото умервалите
с пълен член умервалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана умервал умервала умервало умервали
членувана умервалия умервалата умервалото умервалите
с пълен член умервалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана умерван умервана умервано умервани
членувана умервания умерваната умерваното умерваните
с пълен член умерваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана умерващ умерваща умерващо умерващи
членувана умерващия умерващата умерващото умерващите
с пълен член умерващият — — —
Деепричастие
умервайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне умер-вам
  • форми уме́рваш, несв. и уме́ря, св.
Източник