хло́пвам

1. Хлопам веднъж или поединично.

2. (какво) Затварям със замах врата, прозорец и подобни, като предизвиквам специфичен шум.

Хлопнах вратата.
Хлопват ми вратата

Изпъждат ме, не ме допускат.

хлопване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице хлопвам хлопваме
второ лице хлопваш хлопвате
трето лице хлопва хлопват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице хлопвах хлопвахме
второ лице хлопва хлопвахте
трето лице хлопва хлопваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице хлопвах хлопвахме
второ лице хлопваше хлопвахте
трето лице хлопваше хлопваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
хлопвай хлопвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хлопвал хлопвала хлопвало хлопвали
членувана хлопвалия хлопвалата хлопвалото хлопвалите
с пълен член хлопвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хлопвал хлопвала хлопвало хлопвали
членувана хлопвалия хлопвалата хлопвалото хлопвалите
с пълен член хлопвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хлопван хлопвана хлопвано хлопвани
членувана хлопвания хлопваната хлопваното хлопваните
с пълен член хлопваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хлопващ хлопваща хлопващо хлопващи
членувана хлопващия хлопващата хлопващото хлопващите
с пълен член хлопващият — — —
Деепричастие
хлопвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне хлоп-вам
  • форми хло́пваш, несв. и хло́пна, св.
Източник